Темата за обсъжданата концесия ски зона Банско отдавна не засяга само любителите на зимния спорт, а е икономическият двигател на целия регион. Ски зоната е визитна картичка на България пред света, но и обект на дългогодишни спорове между бизнеса и природозащитниците.
В разгара на сезон 2025/2026 и с наближаването на крайния срок на договора, е жизненоважно да разберем фактите: какво е договорено, колко точно се плаща на държавата и какво предстои след 2031 г.
1. Началото: Договорът за концесия от 2001 г.
Всичко започва на 9 ноември 2001 г., когато след проведен конкурс, Министерство на околната среда и водите (МОСВ) сключва договор с „Юлен“ АД. Основните параметри на документа са:
- 📍 Територия: Национален парк „Пирин“ (обект от световното наследство на ЮНЕСКО).
- ⏳ Срок: 30 години (изтича през 2031 г.).
- 🎯 Цел: Изграждане и управление на ски зона върху площ от 99,55 хектара.
Този документ дава старта на модерния туризъм в града, но и залага „бомбата“, която тиктака и до днес – разминаването в площите, което прави темата концесия ски зона Банско толкова чувствителна.
2. Икономическият отпечатък: Двигател на цяла област
Ако концесионният договор е юридическата рамка, то икономическият ефект е „кръвоносната система“ на Банско и Разлог. Влиянието на ски зоната надхвърля многократно приходите от продажба на лифт карти. Експертите наричат това „мултипликационен ефект“ на туризма.
💰 Ключови икономически показатели
- Ефектът „1 към 5“: Икономическата логика сочи, че за всеки лев, похарчен за ски услуги, туристът оставя между 4 и 5 лева в местния бизнес (хотели, механи, магазини, транспорт).
- Заетост: Ски зоната е най-големият работодател, а зимният сезон сваля безработицата в общините Банско, Разлог и Белица до рекордни минимуми.
- Общински бюджет: По закон 50% от концесионната такса влиза директно в бюджета на Община Банско. Този ресурс е критичен за поддръжката на града.
3. Големият спор: Числата не излизат
Най-дискутираният аспект е въпросът: „Колко голяма всъщност е ски зоната?“
По договор „Юлен“ АД има право да ползва малко под 100 хектара. Въпреки това, държавни инспекции, проведени още през 2011 г., установяват, че реално използваната площ е 164 хектара – значително надвишение на първоначалните параметри.
Това разминаване е в основата на дългогодишните преговори (активни от 2017 г. насам) за промяна на договора.
4. Финансовото измерение: Колко струва Пирин?
Това е най-чувствителният въпрос. За разлика от покупката на земя, при концесията няма еднократна „цена“. Вместо това концесионерът дължи ежегодно концесионно възнаграждение (такса) към държавата.
💵 Как се плаща и изчислява таксата?
Години наред методиката беше обект на спорове. През 2019 г. правителството прие промени, за да увеличи приходите за хазната. В момента формулата изисква „Юлен“ АД да плаща по-високата от две стойности:
- 🔹 Вариант А: Фиксирана минимална сума (индексирана с инфлацията).
- 🔹 Вариант Б: Процент от всички нетни приходи на дружеството (около 5%).
*Преди 2019 г. базата за изчисление беше по-ниска и изключваше определени пера от оборота.
Реални плащания през годините
Тъй като сумата зависи от оборота (колко добър е бил снежният сезон), тя варира всяка година. Ето ориентировъчните данни за последните отчетни периоди:
| Период / Тип сезон | Приблизителна такса (BGN) | Коментар |
|---|---|---|
| Слаб сезон / Пандемия | ~ 300 000 – 450 000 лв. | Плащане на минимална база |
| Силен сезон (след 2019) | ~ 800 000 – 950 000+ лв. | На база % от оборота |
Къде отиват парите? Както споменахме, сумата се дели на две: 50% влизат в държавния бюджет (фонд за околна среда), а другите 50% отиват директно в Община Банско.
5. Кой контролира изпълнението?
Контролът е в ръцете на МОСВ и Министерски съвет. Те следят за:
- Екология: Спазване на нормите в рамките на Национален парк „Пирин“.
- Граници: Дали се излиза извън установените зони.
- Финанси: Правилното изчисляване на таксите.
6. Бъдещето на концесията след 2031 г.
Към днешна дата (2026 г.), ски зоната работи на пълни обороти. Според Закона за концесиите съществуват два основни сценария:
- Прекратяване: Договорът изтича и държавата си връща управлението.
- Подновяване: Концесионерът може да поиска удължаване за нов 30-годишен период. Това изисква перфектно изпълнение на задълженията и одобрение от Министерския съвет.
Заключение
Казусът със сегашната концесия ски зона Банско е класически пример за трудния баланс между икономическото развитие и опазването на природата. Докато туристите се наслаждават на пистите, в кабинетите в София тече тиха подготовка за решителната 2031 година.
Тази статия е базирана на публично достъпни данни, законови разпоредби и официални доклади на МОСВ актуални към 2026 г.
