Неофит Рилски: Патриархът на българското просвещение от Банско

Когато говорим за Банско, ние често мислим за ски, планина и туризъм. Но истинското богатство на нашия град е в неговата история и в гигантите на духа, които са тръгнали оттук. Най-ярката звезда сред тях безспорно е Неофит Рилски (1793–1881) – човекът, когото Константин Иречек с основание нарича „Патриарх на българските писатели и педагози“.

В тази мащабна статия ще ви разкажем за живота на Никола Поп Петров Бенин (светското име на Неофит), за неговия принос към българския език и защо всеки българин трябва да посети родния му дом в Банско.

Корените: Родът Бенин и възходът на Банско

Роден през 1793 година в Банско, Никола Бенин израства в среда, която предопределя неговото бъдеще. По това време Банско не е просто село, а процъфтяващо търговско и занаятчийско селище с контакти в цяла Европа.

Родословието му е впечатляващо и обединява две от най-влиятелните фамилии в региона:

• По бащина линия (Бенини): Заможни търговци на памук с кантори във Виена и Средна Европа. Баща му, поп Петър, е бил свещеник и учител, който дава първите знания на сина си в домашното килийно училище.
• По майчина линия (Германови/Голеви): Влиятелен род, чиито представители участват активно дори в политическия живот на Сърбия (Михаил Герман е доверено лице на сръбския княз Милош Обренович).

Тази семейна среда осигурява на младия Никола достъп до книги, езици и широка култура – нещо рядко срещано в поробена България.

От иконописец до монах: Пътят към Рилския манастир

Първоначално младият Никола тръгва по пътя на изкуството. Той заминава за Рилския манастир с група бански зографи (включително Тома Вишанов – Молера), за да усвоява иконописта. Но жаждата му за знание надхвърля четката и боите.

Манастирът по това време е най-голямото културно средище на нацията. Там той се потапя в богатата библиотека и през 1818 година приема монашество под името Неофит. От този момент той посвещава живота си на една единствена цел – „народна полза“.

Революцията в образованието: Габровското училище

Ключовият момент в живота на Неофит Рилски настъпва през 1834 година. Васил Априлов, търсейки най-подходящия човек за откриването на първото новобългарско светско училище, се спира именно на банскалията.

На 2 януари 1835 година Габровското училище отваря врати, а Неофит Рилски става първият учител, който преподава на говорим български език, отхвърляйки гръцкото влияние. Той написва и първия училищен правилник, въвеждайки ред и дисциплина в учебния процес.

„Болгарска граматика“ и кодифицирането на езика

Докато е в Крагуевац (Сърбия) и по-късно в Габрово, Неофит осъзнава, че без единни езикови правила, просвещението е невъзможно. През 1835 година той издава своята фундаментална „Болгарска граматика“. С нея той на практика поставя основите на съвременния български книжовен език, като се стреми да обедини източните и западните диалекти.

Освен граматиката, той работи неуморно върху огромен българо-гръцки речник, наречен от него „Лексикон“, който доказва богатството на нашия език.

Глобусът на Неофит: Символ на проглеждане

Един от най-удивителните факти за Неофит Рилски е неговата сръчност и инженерна мисъл. Докато преподава, той осъзнава нуждата от нагледни материали по география. Тъй като няма откъде да купи, той сам изработва първия български глобус през 1836 г.

Този глобус днес се съхранява в музея на Рилския манастир. Той е изработен от картон и хартия, като картографията е изчертана ръчно с изключителна прецизност. Този акт символизира стремежа на българина да види света, да излезе от черупката на робството.

Професорът в Халки и последните години

Славата на Неофит надхвърля пределите на българските земи. Между 1848 и 1852 година той е поканен да ръководи Катедрата по славянски езици във висшето богословско училище на остров Халки (до Цариград). Това е висше признание за неговата ерудиция.

След завръщането си, той се установява трайно в Рилския манастир, където продължава книжовната си дейност до смъртта си на 4 януари 1881 година. Погребан е до самата църква на манастира – чест, оказвана само на най-великите.

Бенината къща в Банско: Крепост на духа

За да разберете истински мащаба на Неофит Рилски, трябва да посетите родния му дом в Банско. Къщата-музей „Неофит Рилски“ (известна като Бенината къща) е архитектурен шедьовър.

Тя е типичен представител на банската укрепена къща (“кула”):

• Дебели каменни зидове и масивни порти;
• Тайни проходи (скривалища) за бягство при опасност;
• Обширен чардак, от който се вижда Пирин;
• Автентичното килийно училище, където е преподавал баща му.

Днес музеят съхранява лични вещи на Неофит, издания на неговата граматика и копия от взаимоучителните таблици.