По-старият и по-големият град?
Когато става въпрос за мащабите, отговорът не е толкова еднозначен, колкото изглежда на пръв поглед. Разлог (известен до 1925 година като Мехомия) е бил административен център на каазата през османската епоха и продължава да изпълнява ролята на регионален административен център и до днес. Статистическите данни показват устойчивост в демографската картина на двата града.
| Град | Година/Период | Население |
|---|---|---|
| Разлог | 2011 г. | ~ 11 960 души |
| Банско | Декември 2024 г. | 10 017 жители |
Числеността показва, че Разлог е запазил позицията си на малко по-голямото селище, макар разликата да е минимална. Въпросът за историческата възраст обаче е още по-интересен. Документите сочат, че името „Разлог“ се появява за първи път в писмени извори през 1019 година в грамота на византийския император Василий II Българоубиец. Това превръща града в древно селище с многовековна история. През 1378 година в Рилската грамота на цар Иван Шишман се среща изразът „разложките попове“. От османски документи е известно, че през 1515 година Мехомия съществува като административен център с 587 християнски домакинства.
„Мехомия“ и административният превес
С установяването на българската власт след 1912 година ситуацията се променя динамично. През февруари 1915 година официално се дава административно предимство на Банско. По това време градът има около 6500 жители и е възприеман като развит център с процъфтяваща търговия, силна интелигенция и подчертан градски облик, което го прави лидер в административното устройство. Местната община твърдо отстоява позицията на града като политическо ядро на региона.
През този период Разлог (тогава Мехомия) е официално подчинен административно на Банско, въпреки че запазва ролята си на икономически фактор. През 1889 година е образувана Разложката българска община, което означава, че дори под юрисдикцията на Банско, Разлог съхранява своята институционална независимост. Това административно пренареждане засява първите семена на съперничеството. През 1925 година градът официално приема името „Разлог“, което маркира неговото преименуване в чест на историческия регион.
Икономическо съперничество и пътища на развитие
През ХХ век двата града поемат по различни икономически пътища. Докато след Първата световна война основният поминък в Банско остават земеделието и животновъдството, Разлог развива по-силна административна и инфраструктурна позиция. През 1973 година в Разлог са изградени Дом на културата и болница, които обслужват цялата котловина.
В последните две десетилетия Банско се трансформира в международен туристически курорт, привличайки инвестиции и туристи от цял свят. Община Банско отчита положителен механичен прираст (1,4%), което доказва, че градът е притегателен център за нови жители. Разлог от своя страна остава стабилен регионален център, обслужващ общините Банско, Белица, Разлог и Якоруда.
Отношения между жителите: Сътрудничество срещу съперничество
Интересно е, че въпреки спортната и икономическата конкуренция, отношенията между хората не са враждебни. Доказателство за това е благотворителният детски турнир „Вечното дерби между Банско и Разлог“, който обединява младите поколения. Историческите спомени от началото на ХХ век описват Банско като приветливо място, което се стреми да привлича интелигентни хора и да ги интегрира като свои – стил на общуване, характерен за цялата котловина.
Съседи, но не врагове
Докато други съседни градове в България често са сочени като примери за враждебност, Банско и Разлог представят една по-нюансирана картина. Те имат своята история на административни търкания и спортни битки, но това съседство е прераснало в зрял и функционален диалог.
- Разлог: Административен и сервизен център на региона.
- Банско: Основен туристически пункт със специфична икономика.
Жителите на двата града не се ненавиждат – напротив, те признават взаимно своите предимства и се съревновават в дух на градивно развитие. Това е история за два града, разбрали, че различията са неоценим ресурс за целия регион.
