Ако днес попитате някой млад човек в София какво празнуваме на 25 декември, той ще отговори „Коледа“. Но ако върнем лентата на времето назад или се заслушаме в разговорите на старите хора в Югозападна България – в каменните къщи на Банско, Разлог и селата в подножието на Пирин – ще чуем една друга дума. Дума, която тежи като камък и топли като огън: Божич (или в старата писмена традиция – Божичъ).
В следващите редове ще разгледаме дълбокия смисъл на това име и ритуалите, които го съпътстват в западните български земи.
1. Какво означава „Божич“? Етимология и скрит смисъл
Думата „Божич“ има древен общославянски корен. Морфологично тя е съставена от корена „Бог“ и умалителната наставка „-ич“ (както „юнак“ става „юначич“ в народните песни, или „крал“ става „кралевич“). Буквалният превод е „Малък Бог“, „Божи син“ или „Младенец“.
Докато името Коледа (произлизащо от римските calendae) маркира началото на новата календарна година, Божич персонифицира самия празник. За старите българи празникът не е бил просто дата в календара, а Личност. В народните представи Божич е новороденото Слънце.
В най-дългата нощ на годината (зимното слънцестоене), старите вярвали, че небето се отваря. Старото слънце е изтощило силите си и „умира“. Светът е изправен пред заплахата на вечния мрак. И точно тогава, в утробата на нощта, се ражда „Млада Бога“ (Божич). Той е новото слънце, което от следващия ден ще започне да расте „колкото просено зърно“, за да върне живота на земята.
В Сърбия, Хърватия и Черна гора думата Božić и до днес е официалното наименование на Рождество Христово. В България тя е изтласкана от „Коледа“ и „Рождество“, но е останала консервирана в песните и паметта на хората от Западна България.
2. Великата битка в огнището: Старият срещу Младия Бог
В района на Банско и Югозапада, централното събитие на празника не е размяната на подаръци, а драмата, която се разиграва в огнището. Това е ритуалът с Бъдника.
Според старите поверия, Младият Бог (Божич) не може да дойде, докато Старият Бог (символ на отиващата си година) не си отиде.
Ритуалът на отсичането
В патриархалните семейства на Банско, подготовката за Божич започвала рано сутринта на Бъдни вечер. Стопанинът на къщата, облечен в нови дрехи, отивал в гората. Той трябвало да избере здраво, родовито дърво – най-често дъб (благун) или круша, което се наричало „Бъдник“.
Отсичането не било просто дърводобив. Дървото не трябвало да пада на земята, за да не се „изцапа“ със смърт. То се носело на дясно рамо. Когато стопанинът влизал в дома, той произнасял сакралните думи:
„Славите ли Млада Бога?“
А домашните отговаряли:
„Славиме, славиме, добре си ни дошъл!“
Жертвата в огъня
Най-важният момент е поставянето на Бъдника в огъня. В народната митология дървото е въплъщение на Стария Бог. Чрез изгарянето му той се пренася в жертва. Топлината и светлината, които дървото отделя докато гори, са всъщност субстанцията на новородения Божич.
| Обреден елемент | Действие в Пиринския край | Символика |
|---|---|---|
| Миросване | Пробиване на дупка, наливане на масло, вино и тамян | Освещаване на дървото; превръщането му в свещен обект (жертвоприношение). |
| Изгаряне | Трябва да гори цяла нощ | Смъртта на старата година и раждането на новата слънчева сила. |
| Пепел | Не се изхвърля, пази се за лек | Магическа субстанция за плодородие и здраве през цялата година. |
3. Трапезата за „Млада Бога“: Хлябът като икона
На трапезата за Бъдни вечер (която в някои западни говори се нарича „Малък Божич“) основно място заема обредният хляб. В Банско той се нарича „Боговица“, „Божичник“ или „Вечерник“.
Това не е обикновена питка. Върху нея от тесто се извайва светът на българина – кошарата с овцете, нивата, ралото, къщата и задължително – кръст. Тъй като в миналото иконите са били скъпо удоволствие и не всеки дом е имал такава, хлябът е играел ролята на временна икона. Чрез разчупването и изяждането на хляба, семейството се причастява с тялото на Божич.
- Традиция от Банско: Трапезата се слага на земята върху слама. Сламата символизира не само яслата на Христос, но и земята, която трябва да роди житото.
- Ритуалът с палешника: Най-възрастният мъж кади трапезата с палешника от ралото – съчетание на християнски тамян и земеделски труд, за да се освети храната и да се поканят предците на вечеря.
4. Коледарите: Войската на Божич
Когато нощта настъпи и Бъдникът вече гори, се появяват коледарите. В Югозападна България техните песни са едни от най-архаичните запазени на Балканите.
За разлика от днешните представи за весели песни, в миналото коледуването е било сериозен мъжки обред. Вярвало се е, че в нощта на Божич границата между световете е тънка и навън бродят зли сили (караконджули, вампири). Коледарите са били своеобразната „войска“ на Младия Бог. С тежките си стъпки, със звъна на гегите и със силните си гласове, те е трябвало да подредят света, да прогонят хаоса и да направят място за новото начало.
В песните от Банско и Разлог често се среща рефренът:
„Затукало е, затукало е Млада Бога…“
или
„Тебе пеем, Млада Бога!“
Тук Божич не е просто бебе в люлка. В песните той често е описван като юнак, който язди коня си, или като златно слънце, което грее на челото на майка си. Това е доказателство за наслагването на прабългарските и славянските слънчеви култове върху християнския разказ.
5. Защо Божич е важен днес?
Разликата между „Коледа“ и „Божич“ е разликата между формата и съдържанието. Коледа е времето, цикълът, празненството, общата рамка. Божич е същността, духът, свещеното присъствие в дома.
В районите на Западна България и особено в Банско, където родовата памет е изключително силна, споменът за Божич е спомен за времето, когато човекът и природата са дишали в един ритъм. Използването на думата Божич днес е акт на културна съхраненост. То ни напомня, че в центъра на празника не са подаръците или богатата трапеза, а надеждата, че след всеки мрак се ражда светлина – ражда се Младият Бог.
Така че, ако някой стар банскалия ви поздрави с думите:
„Честит Божич!“,
знайте, че той ви пожелава нещо много повече от весел празник. Той ви пожелава силата на новото слънце и топлината на вечния огън.
