Тази статия е своеобразна “Алея на славата”, посветена на онези видни личности на Банско, които с перо, четка, търговски нюх или оръжие в ръка, са градили основите не само на родния си град, но и на цяла България. Тук ще откриете историите на просветители, учители, революционери и гениални зографи, чието наследство е живо и днес.
Просветители и Учители: Светлината на знанието
Марко Теодорович Везьов (ок. 1760 – 1837)
Марко Везьов (Хаджитодоров) е олицетворение на будния бански търговец, който използва богатството си за общонародни цели. Произхождащ от стария род Везьови и търгуващ основно с Виена, той осъзнава, че свободата започва с просветата.
През 1792 г., цели 32 години преди “Рибния буквар” на Петър Берон, Везьов финансира издаването на един от първите новобългарски буквари. Адаптирайки сръбски учебник, той създава помагало, което нарушава църковнославянската традиция и въвежда елементи на говоримия език. Този буквар е мостът между средновековното и модерното образование в българските земи.
Никола Попфилипов (ок. 1822 – 1896)
Никола Попфилипов е фигура с национално значение за българското образование. Роден в Банско, той получава солидно образование, включително при Йоаким Груев в Копривщица. Попфилипов е “апостол” на модерното училище – той въвежда взаимоучителния метод в Банско (където преподава между 1854 и 1877 г.) и в редица други градове като Калофер, Свищов и Чирпан.
Той е не само учител, но и книжовник, преводач и съратник на големите възрожденци Найден Геров и Христо Данов. В края на живота си служи като свещеник в София и сътрудничи на вестник “Македония”.
Михаил (Минко) Хадживълчев (1854 – 1920)
Роден в бурните години преди Освобождението, Минко Хадживълчев е пример за учителя-поборник. Неговият живот показва как просветното дело в Македония често е било неразривно свързано с революционната борба. Той е отдаден педагог, който възпитава поколения банскалии в патриотичен дух, и същевременно активен участник в национално-освободителните движения. Умира във Виена, оставяйки спомен за честен и жертвоготов общественик.
Мария Лазарова Тодева (Буйнова) (22.01.1886 г. – 07.12.1969 г.)
Историята на Банско би била непълна без споменаването на Мария Тодева, известна и като Буйнова. Тя е сред пионерите на девическото образование в региона в края на XIX и началото на XX век. Във време, когато образованието за жени все още си пробива път, Мария Тодева се посвещава на мисията да ограмотява и възпитава младите момичета в Банско, подготвяйки ги за активна роля в променящото се общество. Нейната дейност е доказателство за прогресивния дух на града.
🎨 Банската художествена школа (Молеровият род)
Следващите личности са представители на една от най-ярките зографски школи на Балканите. Молеровият род в продължение на поколения създава шедьоври на иконописта и стенописа, които днес красят църкви и манастири в цяла България и отвъд нейните предели.
Майсторите на четката: Родът Молерови
Тома Вишанов Хаджиикономов – Молера (ок. 1750 – ?)
Основателят на Банската художествена школа. Прякорът “Молера” идва от немската дума за художник (Maler), което подсказва за обучението му във Виена. Тома Вишанов е революционер в изкуството – той скъсва със скованите средновековни канони и въвежда западноевропейски елементи: реализъм, живи цветове, пейзажи и светлосянка. Неговият стил е толкова прогресивен за времето си, че понякога е бил отхвърлян от консервативните църковни настоятелства, но днес се признава за гениален.
Димитър Молеров (ок. 1780 – 1853)
Синът на Тома Вишанов, Димитър, е този, който утвърждава школата и ѝ носи най-голяма слава. Макар да се връща малко по-близо до църковния канон в сравнение с баща си, неговите творби се отличават с изключителна мекота, одухотвореност и техническо съвършенство. Негови икони са върхови постижения на възрожденското изкуство. Той работи активно в Рилския манастир и в църквата “Св. Троица” в Банско.
Костадин (Кочо) Молеров (18.09.1876 г. – 24.10.1957 г.)
Представител на третото поколение зографи, син на Димитър. Кочо Молеров твори в по-късен етап на Възраждането. Той наследява родовия талант и продължава традицията, като същевременно е активен участник в обществения живот на Банско през бурните години около и след Освобождението. Неговото творчество показва приемствеността и устойчивостта на художествените традиции в града.
Революционен дух
Ангел Балев (24.06.1882 г. – 31.10.1965 г.)
Банско е град на комити и войводи. Ангел Балев е видна фигура от революционните борби в Пиринския край. Като деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), той посвещава живота си на делото за освобождение на българите, останали под османска власт след 1878 г. Неговата дейност е свързана с организирането на комитети, защитата на местното население и участието в четническото движение. Името му е символ на непокорния пирински дух.
Тези личности са само част от богатата история на Банско. Тяхното дело доказва, че величието на един град не се измерва само с височината на планините около него, а с висотата на духа на неговите жители.
Български