За масовия турист Банско е писти, лифтове и писта “Томба”. Но за търсачите на силни усещания и фрирайдерите, истинската магия започва там, където маркировката свършва. Легендарните Чашите под Тодорка са може би най-известните, но и най-коварните извънпистови зони в Пирин. Разположени непосредствено под величествения връх, те привличат като магнит, но често се превръщат в капан.
Те са олицетворение на класическата фрирайд дилема: лесен достъп, но изключително сложен и рисков изход. Преди да пуснете ските или борда надолу, трябва да сте наясно с геогафията на района.
География на адреналина в Чашите под Тодорка
„Чашите“ представляват огромни ледникови циркуси, спускащи се от билото. Грешният избор на посока тук не е просто навигационна грешка, а потенциална заплаха за живота.
1. Западните склонове (Към Бъндеришка поляна)
Това е по-популярната и “по-безопасна” от гледна точка на логистиката страна, но не подценявайте терена.
- Терен: Стръмни улеи в горната част, които се отварят в широки полета и преминават в рехава гора.
- Изход: При правилна траектория, тези склонове естествено отвеждат обратно към пистите (обикновено към “Платото” или ски пътя за Шилигарника).
- Риск: Висока лавинна опасност в горната част, особено след нов сняг и вятър.
2. Източните склонове (Към Демянишка долина) – “Капанът”
Това е зоната, която изисква най-голямо внимание. Тук се намират т.нар. „Малка“ и „Голяма чаша“ откъм страната на хижа Демяница.
| Елемент | Характеристика на Източните чаши |
|---|---|
| Примамката | Безкрайни бели полета с перфектен наклон и запазена “пудра” (сенчеста страна). |
| Проблемът (The Long Walk) | Спускането НЕ води обратно към лифтовете. То завършва дълбоко в дивата долина на река Демяница. |
| Изходът | Изисква познаване на “улеите за измъкване”. Риск от попадане в непроходима растителност, водопади и скали. Следва дълго, равно ходене до пътя за Банско. |
Защо са толкова опасни?
Освен логистичния кошмар на излизането, Чашите под Тодорка крият обективни смъртоносни рискове, които всеки фрирайдер трябва да уважава:
Наклонът е между 30° и 45° – идеалният ъгъл за откъсване на снежни дъски. Вятърът често пренася сняг от западната към източната страна, образувайки коварни “козирки” точно на входа на Чашите.
Тъй като лифтът е близо, много неподготвени скиори решават да “пуснат едно”, без лавинен уред, сонда и лопата. Това е фатална грешка.
В дъното теренът се стеснява във формата на фуния. При лавина снегът се натрупва в огромна дълбочина точно там, правейки оцеляването почти невъзможно.
Златното правило за безопасност
Ако решите да карате в този район, спазвайте желязна дисциплина:
- 1. Никога сами: Фрирайдът е отборен спорт.
- 2. Задължителна екипировка: PIEPS (лавинен уред), сонда, лопата и ABS раница са минимума.
- 3. Познаване на маршрута: За Източните чаши трябва да знаете точно къде да “сечете” гората. Бъдете готови за поне 40-60 минути ходене пеша на изхода.
- 4. Проверка на условията: Винаги следете бюлетина на Българската Лавинна Асоциация (БЛА) преди тръгване.
Чашите под Тодорка са перлата на българския фрирайд – красиви и мащабни. Но те не прощават невежеството. Те са “примамливи”, но цената за едно грешно решение може да бъде много висока. Бъдете разумни в планината!
