Но за местния бизнес, за икономиката на региона и за добавената стойност, тези два типа пътуващи са съвсем различни вселени. Единият често е „турист по документи“, а другият – „турист по портфейл“. Ето детайлен анализ на сблъсъка между масовия летен модел и специализирания зимен продукт.
1. Профилът: Бурканите срещу VISA картата
Основната разлика започва още с подготовката за пътуването. Тя определя колко пари ще влязат в дестинацията и колко ще останат в хипермаркетите в големия град.
Черноморският „народен“ турист
За голяма част от българите морето е традиция, социално право и навик. Моделът е познат до болка и се предава през поколенията:
- Логистика на „преселението“: Колата се пълни до козирката. В багажника влизат не само бански, но и стекове с вода, бира, консерви, домашна храна, понякога дори преносим хладилник и собствена кафемашина.
- Настаняване: Търси се максимално бюджетно решение – стая за гости, бунгало или квартира с кухня, за да се готви.
- Икономически отпечатък: Туристът е там физически, но приносът му е минимизиран. Той плаща за нощувка и евентуално за цаца и бира на плажа. Основното изхранване е организирано „от вкъщи“ или от големите вериги супермаркети, които не са локален бизнес.
Ски туристът в Банско
Зимният туризъм има висок технологичен и финансов праг на влизане. Тук понятието „бюджетно“ е силно относително, защото самата среда изисква разходи.
- Техническа подготовка: Дори да искаш да спестиш, планината не го позволява. Самата екипировка (ски, борд, каска, очила, специализирано облекло) е сериозна инвестиция. Ако я нямаш – плащаш наем, което е директен приход за местния бизнес.
- Задължителни услуги: Лифт картата е фиксиран и неизбежен разход. Ски училището за децата, наемът на гардероб, трансферът до начална станция – всичко това са услуги, които не можеш да си донесеш от града.
2. Мотивацията: „Изяж и изпий отпуската“ vs. „Инвестирай в себе си“
Разликата не е само в парите, а в психологията на пътуването и честотата на посещенията.
На морето отиваме за „пасивна почивка“. Целта е да „изключим“. Да лежим, да четем, да пием коктейл. Физическото натоварване е сведено до минимум. Това предразполага към леност и в потреблението – нямаме нужда от специализирана екипировка, инструктори или водачи. Често това е еднократно посещение за годината – „Голямата почивка“.
В Банско отиваме на „експедиция“. Този тип туризъм е активен и често се повтаря многократно през сезона (уикенд туризъм). Хората стават рано, следят прогнозата, гонят „първия лифт“. Там отпуската не се „изяжда“, тя се инвестира в умение и здраве:
„Тази година ще карам черни писти.“
„Ще запиша детето на ски учител, за да стане по-добро от мен.“
Това създава статус и принадлежност. Скиорът се чувства част от общност. Той е склонен да плати 15-20 лв. за чай и супа на пистата, не защото е неразумен, а защото плаща за преживяването, гледката и удобството да е там, горе, в центъра на екшъна. Това е тип туризъм, който генерира съдържание за социалните мрежи и рекламира дестинацията органично.
3. Разходният модел: Къде реално отиват парите?
Тук сблъсъкът е най-видим. Нека проследим пътя на парите чрез детайлна съпоставка на един 5-дневен престой:
| Категория | Бюджетно Черноморие | Ски ваканция в Банско |
|---|---|---|
| Входна такса за ресурса | 0 лв. (морето е безплатно, освен зоната с чадъри) | 480+ лв. (лифт карта за 5 дни) |
| Екипировка | Бански, джапанки, хавлии (ниска стойност) | Ски, обувки, щеки, каска (висока стойност/наем) |
| Храна и Напитки | Супермаркет или пренесена от дома | Ресторанти, механи, алпийски барове, апре-ски |
| Основен печеливш | Хазяи, бензиностанции и вериги магазини | Хотели, ски гардероби, училища, механи, СПА |
В Банско парите се въртят вътре в курорта. Скиорът, изморен след 7 часа на пистата при минусови температури, няма енергия да бели картофи в апартамента си. Той излиза на механа или ползва СПА център, за да разпусне мускулите. На морето, особено в квартирния сегмент, парите често заобикалят местните ресторанти в полза на продуктите от багажника.
4. Демография и социален статус
Морето е демократично и широко достъпно. Там ще видите всички – от пенсионера с внучето до IT специалиста и студента. Това е прекрасно в социален аспект, но създава икономически хаос за бизнеса – трудно е да таргетираш „средния клиент“, защото той е твърде размито понятие с много варираща платежоспособност.
Зимният турист е естествено „филтриран“ и по-хомогенен като профил. Спортът сам по себе си е скъпо хоби. Това са хора от средната класа нагоре, активни хора на възраст 25–50 г. и голям процент чужденци (британци, гърци, румънци, израелци), които идват целево. Може да звучи грубо, но зимата в планината не търпи импровизации. Или си подготвен и плащаш цената, или не отиваш. Това прави посетителя в Банско много по-предвидим, лоялен и желан клиент за бизнеса.
5. Урокът за устойчивост: По-малко е повече
Българското Черноморие често страда от собствения си успех и модела на свръхтуризъм. Огромни тълпи за кратко време (юли-август), задръствания, шум и натиск върху инфраструктурата. Моделът е „обем на всяка цена“, което води до ниски цени и ниско качество.
Банско, макар и също да се бори с презастрояването, показва различен модел на икономическа устойчивост чрез добавена стойност. Малките бизнеси там създават заетост, която изисква квалификация. Да си ски учител е професия със сертификат и владеене на езици. Да продаваш цаца или царевица често е временна сезонна работа за ученици.
В крайна сметка, за икономиката е по-добре да имаш 1 000 души, които плащат за лифт, учител, СПА и вечеря, отколкото 10 000, които генерират трафик и отпадъци, но си правят сандвичи на плажа. А вие от кой тип сте – „багажникът е пълен“ или „всичко под наем“? И възможно ли е Черноморието да се отърве от етикета „бюджетна дестинация“, като последва примера на Банско?
