Лавина! Наръчник за оцеляване: Какво да правим, ако планината се срути

Това е сценарият, за който никой не иска да мисли, но за който всеки фрирайдър трябва да има изграден рефлекс. Секундите тук се равняват на живот.

Представете си перфектния ден в Пирин. Слънцето грее над връх Тодорка, а пред вас се отваря непокътнат склон с “пудра. Правите първия завой, усещате еуфорията, но внезапно чувате онзи специфичен, глух тътен – “Wump!”. Снегът около ските ви се напуква като паяжина и целият склон тръгва надолу.

В този момент паниката е естествена реакция, но тя е и най-големият ви враг. Оцеляването в лавина не е въпрос на късмет, а на светкавични, правилни решения и предварителна подготовка. Тази статия няма за цел да ви плаши, а да програмира мозъка ви с правилния алгоритъм за действие.

ФАЗА 1: Стартът (Първите 3 секунди са решаващи)

Лавината обикновено започва бавно, но ускорява експоненциално. Имате прозорец от около 2 до 4 секунди, в който все още имате контрол над съдбата си.

1. Бягство встрани (45 градуса)

Основна грешка е опитът да се избяга надолу, за да се “изпревари” лавината. Това е почти невъзможно – сухите лавини в Пирин могат да развият скорост до 200 км/ч за секунди. Единственият ви шанс е да се насочите косо (под ъгъл 45 градуса) към периферията на лавината. Снегът там се движи по-бавно. Целете се към “спасителен остров” – група дървета, голям камък или билото на хребета.

2. Изхвърлете котвите (Щеки и Ски)

Това е моментът, който изисква тренировка. Ако сте с щеки, никога не ги слагайте на китките си при каране извън писта! В лавина щеките действат като котва – те се забиват дълбоко и ви дърпат към дъното на снежната маса, където налягането е смъртоносно. Ските/сноубордът имат същия ефект. Ако автоматите ви не се откачат сами, опитайте се да се освободите от тях (това е изключително трудно в движение, затова настройката на автоматите за фрирайд е ключова).

3. Лавинна раница (Airbag)

Ако разполагате с лавинна раница, дръпнете дръжката веднага, щом осъзнаете, че сте в опасност. Не чакайте да видите дали “ще се размине”. Надутият балон ви прави по-обемни и физиката (ефектът на обратната сегрегация) ще ви изтласка на повърхността.

ФАЗА 2: Влачене (Борбата в “белия ад”)

Ако не сте успели да избягате и лавината ви понесе, усещането е като да сте в центрофуга, пълна с бетонни блокове. Снегът не е мек – той е тежък и смазващ.

• 🏊 Плувайте за живота си: Не се свивайте на топка (освен ако не се удряте в дървета). Правете мощни плувни движения с ръце и крака, гърбът ви да е към склона, краката надолу. Целта е да останете на повърхността. Представете си, че сте в буйна река – борете се с течението, за да изплувате отгоре.
• 😶 Затворете устата си: Лавината създава облак от фин снежен прах. Вдишването му може да доведе до спазъм на ларинкса или да напълни белите дробове с вода, което води до “сухо удавяне” или асфиксия още преди да сте спрели. Стиснете зъби и устни.

ФАЗА 3: Спиране и Затрупване (Критичните действия)

Когато усетите, че лавината започва да забавя хода си (това става рязко), трябва да действате мигновено. Имате около 1-2 секунди преди снегът да “стегне”.

Създаване на животоспасяващ обем

Снегът в лавина се трие, загрява леко и при спиране замръзва моментално, превръщайки се в твърда маса, подобна на бетон. Няма да можете да мръднете дори пръста си. Затова, точно преди окончателното спиране:

1. Вдигнете ръце пред лицето си: Заемете боксьорска поза или направете “триъгълник” с ръце пред носа и устата. Това ще създаде Въздушен джоб (Air Pocket). Без него, ледената маска ще залепне за лицето ви и ще ви задуши за минути.
2. Дълбоко вдишване: Поемете максимално въздух, за да разширите гръдния си кош. Когато снегът стегне около вас, издишайте леко. Това ще освободи 1-2 сантиметра пространство за движение на гръдния кош, за да можете да дишате. Ако издишате преди снегът да стегне, няма да можете да си поемете въздух отново от натиска.

ФАЗА 4: Под снега (Психология на оцеляването)

Вие сте затрупани. Тъмно е. Тихичко е. Страхът е неописуем. Тук започва най-тежката битка – тази със собствения ви ум.

Статистиката сочи, че имате над 90% шанс за оцеляване в първите 15 минути. След това кривата пада рязко.

Какво да (не) правите под снега:

• НЕ ВИКАЙТЕ: Снегът е отличен звукоизолатор. Виковете ви няма да се чуят на повърхността, но ще изразходват ценния кислород много бързо. Викайте само и единствено, ако чуете стъпки или сондиране точно над главата си.
• Зен режим: Паниката ускорява сърцебиенето и консумацията на кислород. Опитайте се да се успокоите. Медитирайте. Мислете за това, че приятелите ви горе вече търсят с техните уреди.
• Ако не знаете къде е горе: Ако имате малко пространство, пуснете слюнка от устата си. Гравитацията ще я дръпне надолу. Ако можете да движите ръка, копайте в обратната посока. Ако не можете – просто пестете енергия.

БОНУС: Ако вие сте свидетелят

Ако видите ваш приятел да бъде затрупан, вашите действия са единственият му шанс. ПСС (Планинска спасителна служба) няма да дойде за 15 минути.

1. Следете с очи: Не отделяйте поглед от жертвата, докато лавината я носи. Запомнете точката, където сте го видели за последно (“Last Seen Point”).
2. Безопасност: Уверете се, че няма опасност от вторична лавина, преди да навлезете в полето.
3. Превключете на SEARCH: Всички в групата трябва да превключат лавинните си уреди на режим търсене.
4. Обадете се (ако сте група): Един звъни на 112 или директния номер на ПСС (1470 за България), докато другите търсят. Ако сте сам – първо търсите, после звъните!