Паисий Хилендарски (1722–1773) не е просто историческа личност, а искрата, която запалва огъня на Българското национално възраждане. За нас, жителите на Банско, той е нещо повече от монах и книжовник – той е символ на будния дух на нашия град, доказателство за икономическата и духовна мощ на банскалии през XVIII век.
В тази подробна статия ще разгледаме живота на Свети Паисий, неговия произход от заможния род на Баанови и огромното значение на неговия труд „История славянобългарска“.
💡 Бързи факти за Паисий:
- Роден: 1722 г. в Банско.
- Починал: 1773 г. (вероятно в Амберино, до Асеновград).
- Основно дело: Написването на „История славянобългарска“ (1762 г.).
- Канонизация: Обявен за светец от БПЦ през 1962 г.
Корените на Паисий: Заможното семейство от Банско
Дълго време историческата наука спори за родното място на Паисий, но днес фактите сочат категорично към Банско. Той е най-малкият син в семейството на Бильо Баанов – влиятелен и заможен търговец от Банско, и съпругата му Катерина Кундева.
Това, че Паисий произлиза от заможно семейство, не е случайност. Банско през XVIII век е процъфтяващ търговски център, поддържащ връзки с Виена и Венеция. Средата, в която израства бъдещият историограф, е наситена с патриотизъм и стремеж към образование.
Братята на Паисий – стожери на българщината
Паисий не е единственият в семейството, който посвещава живота си на вярата и народа. Неговите братя играят ключова роля в живота му:
- Лаврентий (Лазар): По-големият брат, който става игумен на Хилендарския манастир. Именно той приема младия Паисий в Света гора и му дава духовна опора. Името му се споменава многократно в манастирските кондики.
- Хаджи Вълчо: Средният син на Бильо Баанов. Той е един от най-щедрите ктитори (дарители) не само на Хилендарския и Зографския манастир, но и на църкви в целия регион. Неговото богатство подсигурява независимостта на българските монаси в Атон.
Пътят към Атон и монашеството
В своята „История“, Паисий сам отбелязва, че пристига в Света гора през 1745 година, когато е на 23 години. Той отива при брат си Лаврентий в Хилендарския манастир, който по това време е средище на сръбската и българската книжовност.
Животът му там не е само молитва. Паисий става таксидиот – пътуващ монах, който събира дарения и води поклонници. Тези пътувания из българските земи му отварят очите за тежкото положение на народа, за неговото невежество и липса на самочувствие пред гърците и сърбите.
През 1761 г. Паисий е изпратен в Сремски Карловци (днешна Сърбия) по манастирски дела. Но истинската му цел е друга – библиотеката на Сръбската патриаршия. Там той намира източници като съчиненията на Мавро Орбини и Цезар Бароний, които му дават нужните исторически факти за написването на неговия труд.
История славянобългарска: Оръжието на пробуждането
След завръщането си от Сремски Карловци, обстановката в Хилендар става напрегната заради спорове със сръбските монаси. През 1762 година Паисий се премества в Зографския манастир – българската крепост в Атон. Там, в килията си, той завършва своя епохален труд.
Защо тази книга е толкова важна?
„История славянобългарска“ не е просто хронология на царе и битки. Тя е политически манифест. Паисий пише с гняв, с любов и с болка. Той се обръща директно към читателя:
„О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?“
Целите на книгата са три:
- Да върне историческата памет на българите.
- Да противодейства на гръцката културна асимилация.
- Да докаже, че българите са имали славно минало, държава и патриаршия.
Мисионерът Паисий: Разпространение на словото
Паисий Хилендарски не оставя ръкописа си да събира прах. Той е човек с буден ум и неспокоен дух. Сам тръгва из българските земи, носейки книгата като светиня. Той я дава за преписване на будни българи.
Първият препис е направен от поп Стойко Владиславов (бъдещият Софроний Врачански) в Котел през 1765 година. Впоследствие се появяват десетки преписи и преправки, което свидетелства за огромния глад на народа за подобно четиво. Народът го назовава свой Патриарх, макар той никога да не е заемал висш църковен пост.
Наследството на Паисий в днешно Банско
Ние, банскалии, пазим ревностно паметта на нашия велик съгражданин. Черновата на „История славянобългарска“ и днес се съхранява в библиотеката на Зографския манастир като най-ценна реликва, но духът на Паисий е жив в Банско.
Ако посетите града ни, непременно трябва да видите:
- Мемориалът на Паисий Хилендарски: Модерен музей, построен на мястото на родната му къща.
- Паметникът в центъра: Величествената фигура на монаха, загледан в бъдещето.
Паисий Хилендарски е доказателство, че промяната започва от един човек, въоръжен със знание и вяра. Той е вечният будител, чиито думи отекват и през 2026 година.
Български