Когато става дума за Банско, разказът обикновено следва познатия сценарий: величествените върхове на Пирин, ски пистите от световна класа, уютните механи и напоследък – растящата общност от „дигитални номади“ и чужденци, избрали града за свой втори дом.
В този космополитен микс от британци, руснаци, израелци и българи от вътрешността на страната, една група остава почти невидима в публичното пространство, макар да е неизменна част от ежедневието на града. Това е местната ромска общност.
Днес отместваме погледа от туристическия блясък, за да разгледаме една по-рядко обсъждана, но важна част от реалността на Банско.
Статистиката: Кой живее тук?
Според данните от последното национално преброяване (2021 г.), населението на община Банско наброява 12 722 души. От тях 593 души се самоопределят като роми.
Това прави приблизително 4,7% от местното население – дял, съпоставим и дори малко по-висок от средния за страната (4,4%). За сравнение, докато чуждестранните заселници често са тема на репортажи и анализи заради икономическия си принос и културния колорит, ромската общност рядко попада във фокуса на обектива, освен ако не става въпрос за битови или социални проблеми.
География на разделението
Докато туристическият поток е концентриран в „горната“ част на Банско (зоната около Кабинковия лифт и новите хотели) и в старинния център, ромската общност живее предимно в периферията и долната част на града.
Това са районите в северните и източните покрайнини, често в посока към индустриалната зона или изхода към с. Баня. Там улиците са по-тихи, далеч от глъчката на механите, а жилищните условия варират от скромни еднофамилни къщи до по-гъсто населени постройки. Тази „невидима граница“ между туристическата зона и жилищните квартали на местните е причината много посетители да останат с впечатлението, че в Банско живеят единствено хотелиери и ски инструктори.
Невидимият труд: Приносът към курорта
Банско е град, който работи на бързи обороти. За да функционира един курорт от такъв мащаб, е необходима огромна работна ръка, която често остава „зад кадър“. Макар да срещат бариери на пазара на труда, голяма част от ромите в региона са заети в сектори, критични за поддръжката на града:
-
Чистота и озеленяване: Ранното почистване на улиците и алеите, които туристите намират за приветливи всяка сутрин.
-
Строителство: Тежък физически труд по изграждането и ремонта на хотелската база и пътната инфраструктура.
-
Селско стопанство: В района на Разложката котловина много семейства все още разчитат на сезонна работа на полето (картофопроизводство и животновъдство).
Това е парадоксът на курортните градове – луксът на преден план често се крепи на труда на хората с най-ниски доходи.
Контрастът: Пет звезди срещу липса на условия
Ако се разходите по главните улици на Банско, ще видите модерни сгради и затворени комплекси с контролиран достъп. Реалността за част от местното население обаче е коренно различна. В национален мащаб статистиката е тревожна и Банско не е изолиран остров от тези тенденции:
-
Близо 43,5% от ромите в България живеят в тежки битови условия.
-
76,9% обитават пренаселени жилища.
-
Над 80% са в риск от бедност и социално изключване.
В контекста на Банско този контраст е още по-остър. Докато хиляди апартаменти за гости стоят празни през неактивния сезон, много местни семейства живеят в препълнени домове, понякога без адекватна инфраструктура. Този дисонанс между „Банско за гостите“ и „Банско за бедните“ е тема, която рядко се обсъжда на чаша вино в центъра, но е ежедневие за почти 5% от жителите на общината.
Образование и бъдеще
Ключът към промяната е образованието. Данните за България сочат, че едва 9,5% от ромите завършват средно образование, а висшистите са под 1%. В малък град като Банско обаче интеграцията понякога има по-добри шансове, отколкото в големите анонимни квартали на столицата. Децата често учат в смесена среда, но икономическите трудности остават основната пречка пред това едно дете да продължи развитието си след 16-годишна възраст.
Защо това е важно за нас и гостите на града?
Защо един турист или дигитален номад трябва да се интересува от тази тема? Защото истинското разбиране на едно място изисква да видим пълната му картина, а не само „туристическата фасада“.
Банско е жив организъм. Той не е просто декор за ски ваканция. В него живеят хора с различни съдби, произход и възможности. Ромската общност е тук – със своите семейства, борби за по-добър живот и надежди, точно както и всички останали. Да познаваме и разбираме тези реалности е първата стъпка към едно по-зряло и отговорно отношение към местата, които посещаваме и обичаме.
Малките жестове имат значение
Много от хората, които поддържат чистотата на улиците рано сутрин или се грижат за инфраструктурата, са част от тази общност. Една усмивка, един поздрав „Добро утро“ или просто уважително отношение към персонала, който често остава незабелязан, е най-малката, но най-важна стъпка.
Това е начинът да преодолеем социалните бариери и да покажем, че ценим усилията на всеки. Нека утре сутрин, когато ги срещнем, да им подарим една усмивка.
