Вода в Пирин: Мех, твърдо шише или “Soft Flask”? (Пълно ръководство за хидратация)

1. Дилемата: Хидратираща система (Мех) или Бутилка?

Това е вечният спор в планинарските форуми. Ето предимствата и недостатъците на трите основни системи за условията над Банско:

А. Хидратираща система (Мех / Camelbak)

Това е мек резервоар с маркуч, който стои в специален джоб на гърба на раницата.

• Предимства: Пиете често и по малко, без да спирате и да сваляте раницата. Това е най-ефективният начин за предотвратяване на дехидратация. Тежестта е разпределена плътно до гърба, което подобрява баланса.
• Недостатъци: Не знаете колко вода ви остава, докато не свърши внезапно. Пълненето от чешма или поток е досадно – трябва да извадите половината багаж от раницата.
• Риск в Пирин: Ако паднете лошо по гръб върху острите морени (което не е изключено), мехът може да се спука и да наводни всичките ви дрехи и електроника.

Б. Класически твърди бутилки (Tritan / Nalgene)

Забравете за шишетата от минерална вода за еднократна употреба – те се мачкат, пукат се и замърсяват природата. Говорим за специализирани бутилки от здрава пластмаса или метал.

• Предимства: Почти неразрушими са. Знаете точно колко вода имате. Широкото гърло позволява лесно пълнене от плитки потоци.
• Недостатъци: Трябва да спрете или да сте много гъвкави, за да ги извадите от страничния джоб на раницата. Това често води до “мързел” за пиене и дехидратация.

В. Меки бутилки (Soft Flasks) – Хитът на сезона

Това са бутилките, които виждате по презрамките на планинските бегачи. Те се свиват, докато пиете от тях, и вакуумът не позволява на водата да се плакне.

• Предимства: Водата не се „джалка“. Когато са празни, не заемат никакво място. Стоят на гърдите ви и са супер достъпни.
• Съвет: Отлична комбинация е да имате един голям мех отзад (за основен запас) и един Soft Flask отпред за изотонична напитка.

2. Безопасно ли е да пием от потоците? (Филтрация)

В Пирин често виждаме кристално чисти потоци и си мислим: “Това е най-чистата вода на света”. За съжаление, това може да бъде опасна заблуда.

Пиенето на нефилтрирана вода крие риск от стомашни инфекции (E. coli, лямблиоза), които могат да превърнат прехода ви в кошмар. Ето решенията:

• Каптирани чешми: Ако водата тече от тръба (чешма), обикновено е безопасна.
• Филтриращи бутилки/сламки: Устройства като Lifestraw или Sawyer са леки и премахват 99.9% от бактериите. Задължителни са, ако планирате преход извън маркираните пътеки.
• Таблетки: Старият метод с хлорни/сребърни таблетки работи, но трябва да чакате 30 минути и вкусът е на басейн. Ползвайте ги само в краен случай.

3. Защо САМО вода не е достатъчна? (Електролити)

Случвало ли ви се е след 4-5 часа ходене да получите болезнен спазъм (крампа) в прасеца или бедрото? Или да имате ужасно главоболие, въпреки че сте пили много вода?

Причината се нарича хипонатремия (измиване на солите).

Когато се потите в жегата към Вихрен, тялото ви губи не само вода, но и ценни соли (електролити) – натрий, калий, магнезий. Ако пиете само чиста планинска вода (която е бедна на минерали), вие допълнително разреждате кръвта си. Резултатът е умора, крампи и дори припадъци.

Решението:

• Носете разтворими таблетки с електролити (изотоник) и пускайте по една в бутилката си на всеки литър вода.
• Магнезиеви шотове (течен магнезий) са “бърза помощ” при настъпваща крампа.
• Яжте солени ядки, а не само сладки вафли.

4. Температурата: Защо ледената вода е грешка?

Много хора правят грешката да замразят бутилката във фризера от предната вечер или да я пълнят само с ледена вода, за да им е „хладно“.

Когато тялото ви е загряло до предел, поемането на ледена вода (близка до 0°C) предизвиква термичен шок на стомаха. Резултатът е спазъм и спиране на храносмилането. Тялото хаби огромна енергия, за да „стопли“ тази вода в стомаха ви, вместо да ползва енергията за ходене. Пийте хладка вода, а зимата – задължително топъл чай.

Колко вода ни трябва? (Ориентировъчна таблица)