В тази статия ще разбием митовете и ще ви помогнем да разберете разликите между All-Mountain, фрийстайл, алпийски сноуборд и абсолютния хит в последните години – сплитборда.
Класически (Меки) Сноуборди: За писта, парк и пудра
Това е най-масовата категория екипировка. Използва се с меки и комфортни сноуборд обувки и стандартни автомати с каишки (straps) или системи за бързо обуване (Step-On). Според формата и гъвкавостта си, те се делят на три основни вида:
All-Mountain сноуборд (Универсалният боец)
Ако планирате да имате (или наемете) само една дъска за всичко, това е вашият избор. All-Mountain сноубордите са проектирани да се справят еднакво добре на обработените писти като “The Shiligarnika” или “Балканиада”, да имат стабилност при по-висока скорост и да ви държат над снега, ако решите да кривнете леко в гората. Те обикновено имат насочена форма (Directional) – предницата (носа) е малко по-дълга и широка от задната част (опашката).
Фрийстайл (Freestyle / Park) дъски
Забелязвали ли сте сноубордистите, които прекарват целия си ден в Сноупарка на Платото, правейки скокове, завъртания и плъзгания по рейлове? Те използват фрийстайл дъски. Тези сноуборди са по-къси, по-леки и значително по-меки. Формата им най-често е “True Twin” – напълно симетрични са, което означава, че можете да ги карате еднакво лесно както напред (regular), така и назад (switch).
Фрийрайд сноуборд (За дълбоката пудра)
Когато над Банско падне обилен пресен сняг, фрийрайд дъските излизат на сцената. Те са по-дълги, по-твърди и имат силно изразен “рокер” (извивка нагоре) на носа. Целта им е да “плуват” в дълбокия сняг под връх Тодорка, без предната част да се забива. Опашката често е изрязана под формата на “лястовича опашка” (swallowtail) за по-добър контрол в пудрата.
Сплитборд (Splitboard): Революцията в Пирин
Ако някога сте виждали човек, който се изкачва нагоре по снежния склон със ски, но на върха ги сглобява и се спуска надолу като сноубордист, значи сте станали свидетели на магията на сплитборда.
Сплитбордът буквално представлява сноуборд дъска, разрязана по дължина на две равни половини. Това решава най-големия проблем на сноубордистите извън пистата – придвижването по равен терен или изкачването нагоре.
- Нагоре (Режим “Туринг”): Двете половини се разделят и се ползват като туринг ски. На дъното им се залепват “колани” (скинове), които не позволяват плъзгане назад. Автоматите се завъртат напред и петата се освобождава. Използват се и щеки за баланс.
- Надолу (Режим “Спускане”): На върха коланите се махат, двете половини се прикрепят здраво една към друга чрез специални клипсове, автоматите се заключват напречно и вие имате напълно функционален фрийрайд сноуборд.
Сплитбордингът отваря вратите към безкрайните диви долини на Пирин планина, далеч от опашките за лифтовете.
Алпийски (Твърд) Сноуборд: Скорост и екстремен карвинг
Макар и да са малцинство, каращите твърд сноуборд (Alpine Snowboard) са изключително атрактивни за наблюдение. Тази дисциплина наподобява повече карането на алпийски ски.
Дъските са много тесни, дълги и изключително твърди. Карат се със специални твърди пластмасови обувки (много близки до скиорските) и твърди автомати (Plate bindings). Стойката на каращия е обърната силно напред (а не напълно странично). Целта на тази екипировка е само една: брутален, високоскоростен карвинг по твърди, заледени писти. Когато видите човек на писта “Томба”, който при завой буквално ляга със тялото си върху снега, докато дъската му реже леда като скалпел – това е алпийски сноуборд.
Кой е вашият стил?
Банско разполага с перфектната инфраструктура за всяка една от тези дисциплини. За семейна почивка и лежерно каране, заложете на класически All-Mountain сноуборд. За тийнейджърите, жадни за адреналин – фрийстайл дъската е задължителна. А за онези, които искат да чуват само тишината на гората и хрущенето на пресния сняг – време е да наемете сплитборд и да откриете истинското лице на Пирин.