Когато чуем името Bansko, повечето от нас си представят заснежени писти, величествения Пирин и уютни механи. Но в сърцето на този планински град, на емблематичния централен площад, се издига една сграда, която пази история, по-драматична и вдъхновяваща от всеки зимен пейзаж. Това е Къща-музей „Никола Вапцаров“ – домът на един от най-ярките, превеждани и обичани български поети.
Този музей не е просто спирка от списъка на 100-те национални туристически обекта. Това е място, където „моторните песни“ все още отекват, а посетителят се среща очи в очи с личната съдба на един гений, чийто живот е прекършен едва на 32 години.
Историята на рода и „Вапцаровата къща“
Преди да се превърне в национален паметник, тази сграда е била просто дом. Но какъв дом! Фамилията Вапцарови носи своето име от стария занаят на рода – „вапцари“ (бояджии). Къщата, която днес посещаваме, е построена именно върху основите на старата бояджийница.
Семейството се нанася тук след 1912 година. Този дом е бил всичко друго, но не и скучен. Бащата на поета – Йонко Вапцаров, е бил известен войвода от ВМРО, личност с огромен авторитет, наричан често „Пиринския цар“. Майката – Елена Везюва, е била изключително интелигентна и начетена жена, възпитаничка на Американския колеж в Самоков, формирана под крилото на известната мис Стоун.
В този дом са отсядали не просто гости, а фигури, които са чертали картата на България и Европа. Прага са прекрачвали поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, изтъкнати художници, и дори короновани особи като цар Фердинанд, цар Борис III и кайзер Вилхелм II. В такава наситена с бурни страсти, политика и култура среда израства малкият Никола.
Никола Вапцаров: Морякът, работникът, поетът
За да разберем музея, трябва да познаваме човека. Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Bansko. Животът му е постоянна борба между грубата реалност и романтичната му душа.
Мечтата за машините и морето
Вапцаров мечтае да учи литература, но баща му е непреклонен – синът му трябва да има практична професия. Така Никола попада в Морското машинно училище във Варна (днес Висше военноморско училище, носещо неговото име). Именно там, сред „машините“, той се сблъсква със суровия живот, но и с безкрайния хоризонт на морето. По време на стажа си на кораба „Бургас“ той обикаля света – Истанбул, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Тези пътувания разширяват мирогледа му далеч отвъд тесните граници на тогавашна България.
Огняроинтелигентът
След морето следва тежкият сблъсък с действителността. Вапцаров постъпва на работа в Книжно-мукавената фабрика в село Кочериново като огняр и механик. Там, в задуха на фабриката, той става свидетел на тежкия живот на работниците и оформя своите социални възгледи. Той не е „кабинетен“ поет, а човек, който диша саждите заедно с хората на труда. След уволнението си се мести в София, където работи каквото намери – включително в екарисаж и в железниците.
Именно в този период на лишения и тежък физически труд се раждат гениалните му стихове. През 1940 г. излиза единствената му стихосбирка приживе – „Моторни песни“. Тиражът е малък, името на автора е изписано само като „Никола Йонков“, но силата на думите е като взрив.
Трагичният финал
В годините на Втората световна война Вапцаров се включва активно в антифашистката съпротива. Арестуван е през март 1942 г., а на 23 юли същата година е осъден на смърт. Разстрелян е още същия ден на Гарнизонното стрелбище в София. Последните му думи, записани часове преди екзекуцията, остават в историята като едно от най-силните предсмъртни послания в световната литература:
„Разстрел, и след разстрела – червеи. Това е толкоз просто и логично…“
Създаването на музея: Иновация и памет
Къщата отваря врати за посетители като музей през 1952 година, десет години след гибелта на поета. Любопитен факт е, че концепцията за обновлението на експозицията (през 70-те и 80-те години) е дело на големия български режисьор Въло Радев. Той подхожда към пространството не като към сух архив, а като към филмов разказ. Използвани са специално осветление и звук, за да се въздейства директно на емоциите на посетителя – подход, който е изключително новаторски за the weather си и продължава да впечатлява и днес.
Разходка из експозицията
Музеят е разделен на няколко смислови части, които водят посетителя през житейския път на поета.
1. Видеозалите и началото
Обиколката често започва от приземния етаж, където в специална зала се прожектират филми за Вапцаров на различни езици. Тук е и едно от най-ценните свидетелства – родословното дърво на рода и, което е още по-вълнуващо, личната изповед на майка му Елена. След смъртта на сина си тя посвещава остатъка от живота си на това да пази паметта му жива, като дълги години лично посреща туристите и им разказва за своето момче.
2. Етнографската част: Битът на Банско
Автентичната битова уредба на къщата е запазена и възстановена под ръководството на баба Елена. Посетителите могат да видят:
-
Всекидневната и гостната: Типичният стил на заможното банско семейство от епохата на Възраждането и следосвобожденския период.
-
Работното кътче на майката: Мястото, където тази силна жена е чела и работила.
-
Детската люлка: Символът на началото на един живот, който ще завърши твърде рано.
3. Залите на живота и творчеството (Втори етаж)
Тук е силата на музея. Експозицията проследява пътя на Вапцаров от Морското училище до ешафода.
-
„Моторни песни“: Може да видите първото издание на легендарната стихосбирка. Днес тези стихове са преведени на над 30 езика, което прави Вапцаров един от най-глобалните български автори.
-
Наградата за мир: През 1952 г. Световният съвет на мира посмъртно удостоява Вапцаров с „Почетна награда за мир“.
4. Светинята: Ризата от разстрела
Най-разтърсващият експонат в музея се намира във витрина, пред която мнозина замълчават. Това са костюмът, ризата и часовникът, които Вапцаров е носил в момента на разстрела. Те са неми свидетели на последните мигове на поета и на неговата саможертва в името на идеалите, в които е вярвал – „за хляба и за свободата“.
Защо Вапцаров е „Личност на света“?
Значението на Вапцаров надхвърля границите на България. През 2009 година, по случай 100-годишнината от рождението му, ЮНЕСКО включва годишнината в своя календар и го обявява за Личност на годината. Това е признание за универсалните хуманистични послания в поезията му. Неговата „Вяра“ не е просто политическа, тя е вяра в човека, в „живота, по-хубав от песен“.
Practical information for visitors
Ако планирате посещение, ето какво трябва да знаете:
-
Address: гр. Банско, пл. „Никола Вапцаров“ № 3 (центърът на града, непосредствено до сградата на Общината).
-
Working hours:
-
Сутрин: 08:30 – 13:00 ч.
-
Следобед: 14:00 – 17:30 ч.
-
Съвет: Проверете актуалното работно време преди посещение, тъй като може да варира през почивните дни и сезоните.
-
-
Цени (ориентировъчни):
-
Възрастни: ~3.00 лв.
-
Ученици и пенсионери: Намалени билети.
-
Беседа: Предлага се на български и английски език (силно препоръчително е да поръчате беседа, за да усетите духа на мястото).
-
-
Печат: Обектът е част от 100-те национални туристически обекта, така че не забравяйте книжката си.
Какво друго да видите наблизо?
Банско е истински музей на открито. След Къща-музей „Никола Вапцаров“, само на няколко минути пеша се намират:
-
Velyanova's house – шедьовър на възрожденската архитектура и декорация.
-
Църквата „Света Троица“ със своята емблематична кула и часовник.
-
Permanent iconic exhibition.
Conclusion
Къща-музей „Никола Вапцаров“ не е място за тъга, въпреки трагичната съдба на своя патрон. Това е място за вдъхновение. Влизайки в този дом, вие се докосвате до историята на едно обикновено момче от Банско, което обичаше машините, морето и хората толкова силно, че превърна тази любов в безсмъртна поезия.
Както самият той пише в стихотворението „Писмо“: > „За него – Живота – > направил бих всичко.“
Посещението в този музей е най-малкото, което можем да направим, за да почетем тази саможертва.
English (UK)