From the red-hot slab to the Rila forest: The story of the last dancing bears

Ако сте родени преди 2000-та година, вероятно си спомняте гледката: прашен път, звук на гъдулка и масивна кафява мечка, която се поклаща тромаво на задните си крака, водена за халка в носа от своя стопанин. Тогава това минаваше за атракция. Децата се радваха, туристите снимаха, а стотинките дрънчаха в шапката на мечкадаря.

Това, което не виждахме обаче, беше болката. Защото мечките никога не са танцували от любов към музиката. Те танцуваха от страх.

Днес, само на 33 км от Bansko, в гъстите гори на Рила над град Белица, тези животни живеят своя втори живот. Това е история за жестокостта, изкуплението и едно от най-смислените места, които можете да посетите, докато сте на почивка в района.

Тайната на “танца”: Кървавото обучение

За да разберем значението на Парка в Белица, трябва да погледнем назад към мрачната традиция. Обучението на “танцуващите bears” е започвало още докато са бебета. Мечетата са били откъсвани от майките си и подлагани на драстична дресура.

Най-жестокият метод е бил т.нар. “нажежена плоча”. Мечето се поставяло върху нагорещен метал, докато свири музика (гъдулка). За да избегне изгарянето на лапите си, животното започвало да подскача от крак на крак. С the weather се изграждал рефлекс на Павлов – щом чуе музиката, мечката започвала да “танцува”, очаквайки болката, дори когато плочата я нямало.

Добавете към това металната халка, пробита през най-чувствителната част на носа, веригите и лошото хранене (често алкохол и сладко, за да са упоени), и ще разберете защо тези животни са били физически и психически развалини.

Спасителната мисия: Краят на веригите

През 1998 г. в България (и по света) започва мащабна промяна. Фондация “Четири лапи” обединява сили с фондацията на Brigitte Bardot и Община Белица, за да сложат край на тази практика.

Но проблемът е сложен: не можеш просто да конфискуваш мечка, която не знае как да ловува, не знае как да си направи бърлога и се страхува от собствената си сянка. Тя не би оцеляла в дивата природа и ден.

Така се ражда идеята за Парка за танцуващи мечки край Белица.

Паркът днес: Не е зоопарк, а убежище

Паркът в Белица е уникален за Балканите. Разположен е на площ от 120 декара в Рила планина, сред гъсти гори, хълмове и водни басейни.

Когато отидете там, първото нещо, което ще ви направи впечатление, е тишината и спокойствието. Тук животните не са експонати.

• Територията: Разделена е на сектори, които имитират напълно естествената среда. Мечките имат свои “басейни” за къпане, бърлоги за зимен сън и гъста растителност, в която да се крият.
• Рехабилитацията: Гледачите там вършат чудеса. Те учат мечките да бъдат мечки. Много от спасените животни за първи път в живота си стъпват на трева именно в Белица. Някои никога не са виждали друга мечка. Други не са знаели, че могат да спят зимен сън – инстинкт, потискан с години насила. Днес почти всички обитатели на парка заспиват зимен сън, което е най-големият атестат за тяхното спокойствие.

📍 Как да стигнем от Банско?

Паркът се намира в местността “Андрианов чарк”, което го прави идеална дестинация за полудневна екскурзия от Банско.

Полезна информация за посещение

🕒 Работно време и турове

Паркът обикновено работи от април до ноември (през зимата мечките спят зимен сън и не се приемат посетители, за да не бъдат обезпокоени). Разходките се извършват only с гид на парка, които тръгват на всеки 30-40 минути и разказват трогателната история на всяка отделна мечка.

Why go?

През 2007 г. бяха спасени последните три танцуващи мечки в България. С това страната ни официално затвори тази срамна страница от историята си.

Посещението в Белица не е просто разходка в планината. То е урок по човечност. Там ще видите белезите от халките по носовете им, но ще видите и нещо по-важно – спокойствието в очите им. Ще ги видите как се къпят в езерата, как чупят клони или просто се припичат на слънце.

Танцуващите мечки вече не танцуват. И това е най-хубавата новина.