Река Глазне е една от най-пълноводните и значителни реки в Пирин планина, която играе централна роля в хидрографската мрежа на региона около Банско. Формирана от сливането на две планински реки – Бъндерица и Демяница – тя представлява жизненоважен природен ресурс за Разложката котловина и е неразделна част от културния и природен ландшафт на Югозападна България. Името на реката идва от старославянската дума “глаз”, което означава “обли камъни” или “кълбо”, тъй като по средното ѝ течение се срещат множество такива заоблени камъни, които са характерни за района на Банско. В съвременния полски език и до днес се среща думата “głaz” със същото значение. Общата дължина на реката от мястото на сливането до устието е 11 километра, но ако се отчете дясната съставяща я река Демяница, тя достига 24,6 километра. Водосборният басейн на река Глазне обхваща площ от 119 квадратни километра, което представлява 3,89% от водосборния басейн на река Места.
Географско Положение и Воден Маршрут
Река Глазне се намира в Южна България, област Благоевград, на територията на общини Банско и Разлог. Тя е десен приток на река Изток, която от своя страна се влива в река Места – една от най-значимите водни артерии в страната. Географските координати на началото на река Глазне са 41°49′02″ северна ширина и 23°28′14″ източна дължина, а устието ѝ се намира на 771 метра надморска височина при село Баня.
Извори и Съставящи Реки
Река Глазне се образува от сливането на двете съставящи я реки Бъндерица (13 километра, лява съставяща) и Демяница (13,6 километра, дясна съставяща) на 1063 метра надморска височина, до крайните южни квартали на град Банско. За официално начало на реката се приема река Демяница, която води началото си от Голямото Валявишко езеро на 2280 метра надморска височина (41°42′41″ с.ш. 23°28′46″ и.д.), най-голямото от Валявишките езера в Пирин. Валявишките езера са група от около петнадесет езера, разположени стъпаловидно във Валявишкия циркус в Северен Пирин на надморска височина от 2295 до 2472 метра. Голямото Валявишко езеро е разположено на север от връх Валявишки чукар на височина 2380 метра, с дълбочина 18,9 метра, ширина 275 метра и дължина 480 метра. Водата в езерата през лятото е с температура около 13-18 градуса по Целзий и е слабо минерализирана. В езерата се въди пъстърва и са зарибени със сивен. Те се оттичат едно в друго и дават начало на река Валявица, която е начален приток на река Демяница.
Река Демяница тече под името Валявица от Валявишките езера на 2400 метра надморска височина. Първоначално тече на запад, но след като минава през местността Тияците, се насочва право на север. Демяница събира водите на цели шест езерни групи – Василашки, Валявишки, Превалски, Типицки, Къркъмски и Газейски езера. Средният наклон на реката е 102 промила, тоест на всеки километър линейна дължина реката се спуска с повече от сто метра. Край хижа Демяница тя приема два големи притока – отляво Василашката река, а отдясно Газейската река. След това в нея се вливат още две реки – Къркъмската отляво и Юлен отдясно. Това я прави сравнително пълноводна река с дебит около 1,5 кубични метра в секунда. На километър и половина под хижа Демяница (на височина 1750 метра) реката образува малък водопад, наречен Демянишки скок, висок 11 метра; а на височина 1650 метра образува водопада Юленски скок, висок 9 метра. И двата са обявени за природна забележителност през 1965 година.
Река Бъндерица е лявата съставяща на река Глазне, която изтича от западния ъгъл на Горното Бъндеришко езеро (на 2310 метра надморска височина), което заедно с още няколко езера се намира в Бъндеришкия циркус в Северен Пирин. Бъндеришки езера се нарича голяма езерна група в Централен Северен Пирин, разположена в Бъндеришкия циркус, която дава началото на река Бъндерица. Езерата са общо 16, като от тях само пет имат свои имена: Жабешкото езеро (най-високо, на 2322 метра), Дългото езеро (Горно Бъндеришко езеро, на 2310 метра), Рибното Бъндеришко езеро (най-голямо, на 2190 метра, с площ от 65 декара и дълбочина до 12,2 метра), Муратовото езеро и Окото (най-ниско, на 2075 метра). Имат ледников произход и са разположени върху гранитна основа, с обща площ 126,7 декара. Температурата на водата през юли е 10-12 градуса по Целзий и тя е слабо минерализирана с натриеви и хлорни йони.
Река Бъндерица първоначално тече на северозапад и събира водите на останалите Бъндеришки езера, а след Рибното Бъндеришко езеро поема на североизток. Тече при голям наклон (средно 100,77 метра на километър), което я прави буйна и изпъстрена с множество водопади и скокове. На 1700 метра височина образува най-големият водопад – Бъндеришки скок, който е висок 11 метра. През 1965 година районът около него е обявен за защитена местност. Той се намира под хижа Бъндерица в тъй наречения бъндеришки каньон, където реката в продължение на два километра минава през изключително скалист и тесен терен. След това в северната част на Бъндеришка поляна в подножието на връх Кутело реката пропада под земята и тече така в продължение на 1500 метра. На 400 метра югозападно от град Банско, на 1063 метра надморска височина, Бъндерица се съединява с идващата отдясно река Демяница и двете заедно дават началото на река Глазне.
Течение през Разложката Котловина
След като се образува от сливането на Бъндерица и Демяница, новообразуваната река Глазне протича през западната част на град Банско и пресича от юг на север Разложката котловина. Река Демяница тече право на север в много дълбока трогова долина, със стръмни склонове и силно залесена. Разложката котловина е висока междупланинска котловина с абсолютна височина над 800 метра, оградена от южните дялове на Рила и северните склонове на Пирин планина, а за източна граница се приема река Места. През нея протичат реките Бяла, Седръч, Калугерица, Глазне и други, като особено пълноводни и буйни са идващите от Пиринския блок.
Западно от село Баня реката завива на североизток и се влива отдясно в река Изток (десен приток на Места), на 771 метра надморска височина, на 1,2 километра североизточно от село Баня. Река Изток води началото си от карстовия извор Изворо в северните поли на Пирин и има дължина от 16,5 километра. В началото реката тече на североизток и приема притоците Раковица отдясно и Валевичка река отляво. В източните предградия на Разлог Изток приема левите си притоци Язо и Бела река и завива на югоизток. Малко преди вливането си в река Места при село Баня, Изток приема реките Седръч, Драглишка река (леви притоци) и Глазне (десен приток).
Притоци и Водосборен Басейн
Площта на водосборния басейн на реката е 119 квадратни километра, което представлява 3,89% от водосборния басейн на река Места. Основните притоци са реките Малка Глазне и Конушица, вливащи се отдясно. Река Малка Глазне протича през село Баня, което се намира в община Разлог, област Благоевград. Село Баня е разположено между трите величествени планини – Пирин, Рила и Родопи, и се намира на около 5-6 километра североизточно от град Банско. През селото протичат реките Малка Глазне, Пихла и Конешица. Климатът в общината е умереноконтинентален със слабо изразено средиземноморско влияние, проникващо по долината на река Mesta.
Река Глазне има шест водосбора: на реките Котечки дол, Суходолска, Бъндерица, Икришча, Демяница и Коневица. В зависимост от съвременната геоложка обстановка могат да се разграничат активни от неактивни водосбори. Неактивните водосбори (на реките Котечки дол, Суходолска, Икришча и Коневица) са по-малки и през тях преминават по-малки водни количества. Активните корита на реките Бъндерица и Демяница са изпълнени с едър кластичен материал. Алувиалният конус на река Глазне е съвременно активен и части от град Банско, разположени върху горните и средните части на конуса, са засегнати от поне две значими дебритни прииждания.
Хидрологичен Режим и Водност
Река Глазне е със сравнително неравномерен отток, като средногодишният отток при село Баня е 2,03 кубични метра в секунда, с максимум през май-юни и минимум през септември. Реката е най-пълноводна през периода май-юни, а септември месец е най-слаб в това отношение. При топенето на снеговете през юни може да надхвърли 30 кубични метра в секунда (рекордната отчетена стойност е 35,8 кубични метра в секунда). Средният наклон на течението е 62 промила.
Въпреки високото пълноводие през пролетта, река Глазне рядко прелива и не предизвиква наводнения, тъй като бреговете ѝ са добре укрепени с водозащитни диги в Разложката котловина. По-значителни наводнения е предизвиквала през 1957 и през 2007 година. През 2013 година са били извършени строително-ремонтни дейности по обезопасяването на реката, като са почистени коритото и са реконструирани речните прагове, за да се предотвратят наводнения на къщи и хотели в Банско. През ноември 2016 година огромното количество дъжд, което падна в рамките на 24 часа, стана причина река Глазне край село Баня да утрои обема си.
Дълбочина и Речно Корито
Конкретни измервания на дълбочината на река Глазне в различни участъци не са широко документирани в достъпните източници. Въпреки това, от геоморфоложката характеристика на реката може да се направи извод за нейния профил. Река Демяница тече в много дълбока трогова долина, със стръмни склонове и силно залесена, което предполага значителна дълбочина в горното течение. В долното течение, в Разложката котловина, където реката е с по-голяма ширина и по-малък наклон, дълбочината вероятно е по-умерена, типична за равнинни участъци на планински реки.
Речното корито на река Глазне е изпълнено с кластичен материал, най-често представен от добре огладени валуни с диаметър 0,3-0,6 метра. Тези обли камъни, наричани “глази” от старите славяни, са характерни за реката и ѝ дават името. Кластичният материал е обилен на самата повърхност на конуса в обхвата на града Банско. При речните прииждания този материал се транспортира надолу в речното корито и по този начин значително увеличава разрушителната сила на водния поток.
Риболов и Ихтиофауна
Река Глазне и нейните съставящи реки Бъндерица и Демяница са известни като пъстървови реки, които предлагат отлични условия за спортен риболов. В района на Банско и Пирин има множество места, подходящи за риболов на пъстърва, включително река Глазне и нейните притоци. Пъстървата е характерна за планинските реки с бистра и студена вода, каквато е река Глазне. В Валявишките езера, които дават начало на река Демяница, се въди пъстърва и са зарибени със сивен. В Бъндеришките езера също има риба, като Рибното Бъндеришко езеро е известно с обилието си от риба.
Риболовът на пъстърва в реките около Банско, включително река Глазне, е популярна дейност през сезона, който започва след 1 февруари. Риболовците използват различни техники, включително мухарски риболов с малки въртящи се блесни, които са особено ефективни в бързи и плитки реки. Високо в планината, в горните течения на Демяница и Бъндерица, условията за риболов са особено атрактивни поради чистотата на водата и естествената среда.
Замръзване през Зимните Месеци
Информация за замръзването на река Глазне през зимните месеци не е изрично документирана в достъпните източници, но може да се направят изводи на база климатичните условия в региона. Климатът в района на Банско и Разложката котловина е типично планински със средиземноморско влияние. Зимата е със средни януарски температури около минус 2 градуса по Целзий в Разлог. В температурно отношение районът се характеризира през зимното полугодие със студено време, особено във високопланинската част. Средномесечните минимални температури са подчертано отрицателни през зимата (хижа Вихрен – минус 8 градуса по Целзий).
Предвид високата надморска височина на изворите на реката (над 2200 метра) и студените зимни температури, горните участъци на Демяница и Бъндерица вероятно замръзват или се покриват със сняг и лед през зимните месеци. Бъндеришките скокове не могат да се видят по всяко време на годината, тъй като през зимата коритото на реката е затрупано от снега. А в сушави лета водите на Бъндерица се губят под земята и реката замлъква. В долното течение, в района на Банско и Разложката котловина, където надморската височина е по-ниска (около 900-1000 метра) и температурите са по-умерени, реката вероятно не замръзва напълно, но може да има ледени образувания по брега и да има периоди с намален воден дебит през най-студените зимни месеци.
Екологично Значение и Водно Качество
Река Глазне играе важна роля в екосистемата на Пирин и Разложката котловина. Водата в реката е планинска, бистра и студена, особено в горните течения, което я прави подходяща за обитаване на студенолюбиви водни видове като пъстървата. Слабата минерализация на водата в Валявишките и Бъндеришките езера, които захранват реката, е характеристика на висококачествени планински води.
В долното течение, в Разложката котловина, водите на река Глазне се използват за напояване. Това показва тяхното значение за земеделието в региона. Въпреки урбанизацията и туристическото развитие в Банско, реката продължава да бъде важен природен ресурс, който изисква опазване и устойчиво управление.
Качеството на водата в река Глазне е обект на мониторинг в рамките на управлението на речните басейни в Западнобеломорски район. Реката е част от басейна на река Места, който е един от най-важните в Югозападна България. Опазването на водното качество е от ключово значение за поддържането на биоразнообразието и за осигуряването на водни ресурси за местното население.
Население и Инфраструктура по Течението
Единственото населено място по течението на река Глазне е град Банско. Банско е един от най-популярните туристически центрове в България, известен със своите ски курорти и близостта до Национален парк “Пирин”. Градът е разположен в подножието на Пирин планина и е историческо и културно средище на региона. Реката протича през западната част на града и е неразделна част от градския ландшафт.
Село Баня, разположено североизточно от Банско, също е свързано с реката, тъй като близо до него река Глазне се влива в река Изток. Село Баня е известно със своите минерални извори – общо 72 термални извора, които бликат с температура 45-58 градуса по Целзий и се използват за балнеолечение. През селото протичат реките Малка Глазне, Пихла и Конешица, които са притоци на системата на река Глазне.
Инфраструктурата по течението на реката включва водозащитни диги, които са построени в Разложката котловина за предотвратяване на наводнения. През 2013 година са извършени строително-ремонтни дейности по обезопасяването на реката, включително почистване на коритото и реконструкция на речните прагове. Тези мерки са важни за защитата на жилищата и хотелите в Банско от рисковете, свързани с речните прииждания и наводнения.
Туризъм и Достъп до Горните Течения
Горните течения на реките Бъндерица и Демяница, които образуват река Глазне, са популярни туристически дестинации в Национален парк “Пирин”. Хижа Вихрен е една от най-достъпните изходни точки за посещение на Бъндеришките езера и е разположена на левия бряг на река Бъндерица. Хижата е популярна спирка за туристи и колоездачи и е част от европейския маршрут “Е-4” с червена маркировка. От хижа Вихрен туристи могат да достигнат до Бъндеришките езера за около 1-2 часа по маркирани пътеки.
Хижа Демяница е друга важна точка за достъп до Валявишките и Превалски езера. От хижата туристите могат да достигнат до Валявишките езера за около 1:30-2 часа по маркировка за хижа Безбог. Екопътека “Демянишка река разказва” следва реката, достигайки почти до изворите ѝ, и предлага възможност за преход по протежение на коритото на река Демяница. Най-подходящият сезон за преход по екопътеката е лятото, когато е възможно да се премине маршрутът и в двете посоки за един ден.
Бъндеришката поляна е местност, разположена по средното течение на река Бъндерица, до която води асфалтиран път от местността Шилигарника и кабинков лифт от град Банско. Тук има стрелбище за биатлон, писта за ски бягане и изкуствено езеро, от което се захранват оръдията за изкуствен сняг за ски пистите в региона. До хижа Бъндерица може лесно да се стигне с кола, което я прави достъпна за посетители.
Заключение и Природозащитно Значение
Река Глазне е изключително важна природна забележителност в региона на Банско и Пирин планина. Нейното значение се простира от хидрологичната роля като основен приток на река Изток и част от басейна на Места, до екологичната ѝ стойност като местообитание на ценни водни видове като балканската пъстърва. Туристическият потенциал на горните течения на Демяница и Бъндерица, заедно с величествените Валявишки и Бъндеришки езера, прави реката неразделна част от природното богатство на Национален парк “Пирин”.
Опазването на река Глазне и нейния водосборен басейн е от първостепенно значение за поддържането на биоразнообразието, за осигуряването на водни ресурси за напояване и за защитата на населените места от наводнения. Устойчивото управление на реката, включително поддържането на водозащитните съоръжения и мониторинга на водното качество, е от ключово значение за бъдещето на региона. Река Глазне продължава да бъде символ на природната красота и силата на Пирин планина, привличайки туристи, риболовци и любители на планинската природа от цяла България и света.
