Какви са катеричките в Банско и Пирин?
В България естествено се среща евразийската катерица (Sciurus vulgaris). Този вид обитава обширни части от Европа и Азия и е характерен за много горски местообитания.
In the area of Bansko и Пирин катеричките могат да бъдат забелязани сред иглолистни и други дървета, където намират храна и укритие. Те се движат бързо, катерят се ловко по стволовете и често се скриват от противоположната страна на дървото, когато усетят движение.
Как да разпознаем евразийската катерица?
- Пухкава опашка: помага за равновесието при катерене и скачане.
- Кичурчета по ушите: често са по-изразени през зимата.
- Светло коремче: обикновено контрастира с по-тъмната козина на гърба.
- Ловки лапи и остри нокти: позволяват на животното да се придвижва по стволове и клони.
Окраската може да варира от рижава и кестенява до сивокафява или много тъмна. Затова две катерички от един и същи вид понякога изглеждат доста различно. Само цветът на козината не е достатъчен, за да определим със сигурност подвида или произхода на конкретното животно.

Нагледно сравнение на основните разлики между местните катерички в Пирин и британските червени и сиви катерици.
Защо някои катерички в Пирин са почти черни?
Ако сте виждали катеричка в Банско с тъмнокафява козина и почти черна опашка, вероятно сте забелязали една от интересните особености на евразийския вид. Цветът на козината може да се различава значително между отделните животни и популации.
Освен това козината се променя сезонно. През студените месеци тя обикновено става по-гъста, а кичурчетата на ушите често се удължават. Така катеричката придобива по-пухкав вид.
Curious: не приемайте, че всяка рижава катерица е един вид, а всяка тъмна – друг. Евразийската катерица може да има различни цветови разновидности.
Ще се сторят ли пиринските катерички различни на туристите от Балканите?
Банско посреща посетители от Гърция, Сърбия, Румъния и много други държави. За голяма част от тези туристи срещата с катерица няма да е нещо напълно непознато. Евразийската катерица се среща в различни части на Европа, включително в балкански страни.
Въпреки това конкретното животно, което ще видят в Пирин, може да им направи впечатление със своята окраска, размер, пухкава опашка или кичурчета на ушите. Дори хора, които често виждат катерици в родината си, невинаги са забелязвали колко различно могат да изглеждат животните от един и същи вид.
Една катерица, различни впечатления
За посетител от Гърция, Сърбия или Румъния тъмната катерица на ствола на бора може да изглежда по-различно от животните, които е свикнал да вижда у дома. Това обаче не означава, че става дума за уникален пирински вид.
Естествените различия в окраската, сезонната промяна на козината и особеностите на конкретното животно правят всяка среща малко по-различна. А когато наблюдаваме катеричката в естествената ѝ среда, виждаме не просто симпатично животно, а част от горската екосистема на Пирин.
Червените и сивите катерици във Великобритания
За британските туристи темата е още по-любопитна. Във Великобритания се срещат два вида катерици: евразийската червена катерица (Sciurus vulgaris) и сивата катерица (Sciurus carolinensis).
Тук е важно да направим едно уточнение: червената катерица във Великобритания и катерицата в България принадлежат към един и същи вид – евразийската катерица. И двете могат да имат различни нюанси на козината. Сивата катерица обаче е отделен вид, който произхожда от Северна Америка.
Червената катерица – познатият европейски вид
Червената катерица е естествен обитател на Великобритания, както и на България. Въпреки името си тя не винаги е яркочервена – окраската ѝ може да варира от рижава до кафява и много тъмна.
Днес червените катерици се срещат в определени райони на Великобритания, включително части от Шотландия и Северна Англия. В много други райони популациите им са намалели значително.
Сивата катерица – северноамериканският пришълец
Сивата катерица произхожда от Северна Америка и е внесена във Великобритания през XIX век. Впоследствие се разпространява в голяма част от страната и днес е по-често срещана от червената в много райони.
Сивите катерици обикновено са по-едри, а ушите им нямат характерните кичурчета, които често се виждат при червените катерици през зимата. Външният вид обаче невинаги е достатъчен за сигурно разпознаване.
Разпространението на сивата катерица е свързано с екологични проблеми. Двата вида се конкурират за храна и местообитания, а сивите катерици могат да пренасят вируса на шарката по катериците, който е особено опасен за червените.
Можете да научите повече от официалната информация на британското правителство за сивите катерици и от Природонаучния музей в Лондон.
Какво ядат катеричките в Банско?
Катеричките се приспособяват към храната, която гората предлага през различните сезони. Менюто им може да включва:
- семена от иглолистни дървета;
- лешници и други ядки;
- жълъди и други семена;
- гъби, плодове и растителни пъпки.
Освен това те събират и скриват храна на различни места, за да я използват по-късно. Част от тези запаси остават непотърсени и някои семена могат да покълнат. По този начин катеричките участват в естествените процеси в горската екосистема.
Малки акробати сред дърветата
Катеричките се придвижват по стволовете и клоните с впечатляваща лекота. Силните задни крака и острите нокти им помагат при катерене, а опашката допринася за равновесието при скокове.
Ако една катеричка изчезне, докато я снимате, не бързайте да се отказвате. Възможно е просто да се е преместила от другата страна на дървото и все още да ви наблюдава. Най-добре е да останете спокойни и да не се опитвате да я гоните.
Как да се държим при среща с катеричка?
Срещата с диво животно е възможност да наблюдаваме природата отблизо. За да не нарушаваме естественото му поведение, е добре да спазваме няколко прости правила:
- Не я хранете с хляб, сладкиши или солени ядки. Човешката храна не е подходящ заместител на естествената ѝ храна.
- Не се опитвайте да я хващате или галите. Катеричката е диво животно и може да ухапе, ако се почувства застрашена.
- Не я преследвайте за снимка. Използвайте увеличението на камерата и ѝ оставете пространство.
- Не оставяйте отпадъци в гората. Пазете местообитанието чисто.
- Не я примамвайте към пътя или оживени места. Наблюдавайте я там, където се чувства в безопасност.
Important notice: ако намерите катеричка, която изглежда ранена или е в непосредствена опасност, не я хващайте с голи ръце. Потърсете съвет от ветеринарен лекар или организация, която оказва помощ на диви животни.
Пирин е дом на дивата природа
Когато говорим за природата около Банско, често мислим за високите върхове, горите и красивите панорами. Но природното богатство на района се разкрива и в малките срещи – например с катеричка, която се е спряла върху ствола на бор.
Следващия път, когато се разхождате из Банско или поемете към Пирин, оглеждайте се внимателно. Може би точно над вас някой малък горски акробат ще ви наблюдава.
За повече информация за защитената територия посетете официалния сайт на Дирекция „Национален парк Пирин“.
Пазете природата на Банско. Тя е дом, а не просто фон за снимки.
FAQs
Какъв вид катерици живеят в Банско?
В България естествено се среща евразийската катерица (Sciurus vulgaris). Окраската ѝ може да варира от рижава до тъмнокафява или почти черна.
Защо някои катерички в Пирин са почти черни?
Тъмната окраска е естествена вариация при евразийската катерица. Само по цвета на козината не може сигурно да се определи подвидът или конкретната популация.
Има ли катерици в Гърция, Сърбия и Румъния?
Евразийската катерица се среща и в други европейски и балкански държави. Разпространението ѝ зависи от района и подходящите горски местообитания, затова туристите от тези страни може вече да познават вида.
Каква е разликата между червените и сивите катерици във Великобритания?
Червената катерица е местен европейски вид, докато сивата катерица произхожда от Северна Америка и е внесена във Великобритания през XIX век. Сивите катерици се конкурират с червените за ресурси и могат да пренасят вируса на шарката по катериците.
Трябва ли да храним катеричките, когато ги срещнем в Банско?
Не е препоръчително да ги храним с човешка храна, като хляб, сладкиши или солени ядки. Най-добрият начин да им се насладим е да ги наблюдаваме от разстояние и да не нарушаваме естественото им поведение.