It is 26° in Bansko now. 
clear sky
clear sky
clear skyКучето ще ни последва навсякъде — без да прецени риска и без да се оплаче. Затова отговорността за неговия живот и здраве е изцяло наша.
Кучето ни обича безусловно. То ще тръгне след нас нагоре по сипеите, през снежниците, по тесния ръб на билото — без да се замисли. Ще върви до пълно изтощение, до топлинен удар или докато не разкъса възглавничките на лапите си в острия мрамор. То не може да прецени опасността и никога няма да каже „стига“.
Точно затова решението е изцяло наше. Пирин не е „разходка в парка“ — това е най-суровата българска планина, с режещ карст, безводни циркуси и километри коварни морени. Преди да вземем четириногия си приятел на връх, му дължим един честен въпрос: този маршрут наистина ли е за него, или го водим, за да задоволим собственото си его?
Тази страница е създадена, за да помогне на всеки стопанин да направи правилния избор — кога да тръгне с кучето си, кога да го остави у дома и как да го опази, когато са на пътеката заедно.
Пирин има характер, който прощава много малко грешки. Три неща го правят коренно различен и значително по-опасен за кучета от планините, с които повечето стопани са свикнали.
Мраморът и гранитът в Пирин са като ножове — режат меките възглавнички на лапите само за часове ходене. А скачането по огромните разместени камъни (морените) крие реален риск от пропадане между блоковете и счупване на крайник.
Високите карстови части на Северен Пирин са почти безводни — дъждът потъва право в скалата. За нас жаждата е дискомфорт; за кучето прегряването може да е фатално. На тези маршрути стопанинът трябва да носи двойно количество вода — и за себе си, и за животното.
В Националния парк кучетата трябва да са на повод. Свободно куче може да подгони дива коза, да се натъкне на мечка или да влезе в смъртоносен сблъсък с овчарските кучета (каракачанките), които пазят пасищните стада. Поводът пази както дивата природа, така и самото куче.
Не всяко куче е създадено за висока планина. Породата, телосложението и възрастта определят какво натоварване е безопасно. Ето три основни групи.
Бордър коли · хъски · маламути · овчарски породи · ловни кучета
Издръжливи, с отлична кондиция и терморегулация. Справят се с дълги преходи и денивелация. Но внимание — дори те остават напълно уязвими за нарязани лапи по острия карст. Кучешките обувки са задължителни и за тях.
Лабрадори · голдън ретривъри · бигъли и сходни
Чудесни спътници за горски и средни по трудност маршрути, но са податливи на прегряване и често носят наднормено тегло. Изискват чести почивки, много вода и сянка. Високите безводни циркуси не са за тях.
Мопсове, френски и английски булдози, боксери · гигантски породи · миниатюрни породи
Брахицефалните (с късо лице) кучета дишат тежко и прегряват бързо — височината е изтезание за тях. Тежките гигантски породи натоварват критично ставите при спускане. А много малките породи са подходящи само ако се носят в специализирана раница. За тези кучета изберете ниска екопътека, не връх.
Това е най-важната част от наръчника. Тези места не са „трудни“ — те са смъртоносни за четириного. Кучето не разбира експозицията и не може да прецени къде свършва пътеката.
За нас това е адреналин и панорама. За кучето е тесен, хлъзгав каменен ръб, който то не разбира. Едно паническо движение тук може да убие не само кучето, а и стопанина, и туристите, които се разминават по обезопасения участък. Това място няма място за животно.
Твърде стръмно, с излъскан до хлъзгавост мрамор и постоянен риск от падащи камъни, които туристите по-горе несъзнателно събарят върху всичко отдолу. Изкачване, при което кучето е изложено на риск през цялото време.
Алпийски терен, който на места изисква катерене с ръце и преодоляване на скални прагове. Физически непреодолимо за четириного без сериозен риск от падане — а изтегляне на изпаднало куче от такъв терен е почти невъзможно.
Истинска месомелачка за лапите — безкрайно поле от остри, нестабилни камъни, които се местят под тежестта. Дори с обувки рискът от заклещен или счупен крайник между блоковете е голям.
Добрата новина е, че Пирин предлага достатъчно красиви и безопасни маршрути за четириноги. Разгледайте всички туристически маршрути и пътеки в Пирин, за да планирате прехода си спокойно — а ето няколко проверено „дог-френдли“ варианта.
Меки пътеки, открити поляни, постоянен достъп до вода и минимално количество морени. Идеален избор за първи високопланински излет с куче, при това с разнообразен и щадящ терен.
Кратки, живописни маршрути с лесен достъп до вода и сянка край езерата. Подходящи за половин ден, без излагане на опасните високи била.
Хубави горски пътеки с мека почва, сянка и течащи потоци — най-щадящото за кучешките лапи в района. Чудесни за по-чувствителни или възрастни кучета.
Ниски, сенчести и с лесен достъп до вода. Перфектни за брахицефални, дребни или възрастни кучета, които не понасят височина и горещина.
Преди всеки преход проверете дали в раницата ви има тези пет неща. Те често правят разликата между приятен ден и спешно слизане.
Задължителни в раницата за карста и морените. Дори да не ги използвате цял ден, спасяват прехода при нарязана лапа.
Позволява да повдигнете или придържате кучето при препятствие, без да го душите. Незаменима при по-стръмни участъци.
Носете отделно количество за кучето — ориентировъчно 1,5–2 л според размера и горещината. Във високия Пирин не разчитайте на извори.
Бинт, кислородна вода (хидроген), пинсета или специален инструмент за кърлежи и репелент — особено важно при преходи през клековете.
Изискване на Националния парк и реална защита — пази кучето от дивеч, овчарски кучета и от собствените му импулси по ръбовете.
Кучето ще тръгне след нас навсякъде с цялото си сърце. Точно затова ние трябва да мислим вместо него — да изберем правилния маршрут, да го опазим от карста и да знаем кога да кажем „не“. Така планината остава радост и за двамата.
Споделете със стопани на кучета
Български Български 
English (UK)
Русский